Все повече собственици на жилища се сблъскват с неприятната ситуация в имота им да продължават да фигурират лица, които отдавна не живеят там. Най-често това са бивши наематели, но понякога става дума и за роднини, познати или чуждестранни граждани, които са използвали адреса за регистрация при пребиваване в България или съответния град. Макар подобна регистрация да не дава права върху самия имот, тя често създава административни неудобства и несигурност за собственика.

Именно затова темата за заличаване/премахване на чужда адресна регистрация от личен имот е важна за всеки човек, който отдава жилище под наем или е предоставял адресна регистрация на друго лице. Процедурата не е съдебна и в повечето случаи може да бъде извършена директно през общината и съответните административни служби, стига да се следват правилните стъпки.

Какво всъщност представлява адресната регистрация?

Адресната регистрация е вписване на настоящ или постоянен адрес в регистрите на държавата. Тя служи за административни цели – получаване на лични документи, кореспонденция, данъчни уведомления и други официални съобщения.

Много хора остават с впечатлението, че след напускане на жилището регистрацията автоматично отпада. На практика това рядко се случва. Ако лицето не промени адреса си доброволно, то продължава да фигурира в регистрите, независимо че вече не пребивава в имота.

Това често поставя собствениците в неприятна ситуация. Възможно е на адреса да продължат да пристигат писма, съдебни книжа или уведомления за задължения на други лица. При проверки от институции също може да се установи, че в имота фигурират хора, които реално не живеят там.

Кога се налага заличаване на чужда адресна регистрация?

Най-често процедурата започва след прекратяване на договор за наем. Наемателят освобождава имота, но не предприема действия за смяна на своя настоящ адрес. В други случаи собственикът разбира години по-късно, че в жилището му все още са регистрирани лица, които отдавна са напуснали.

При чуждестранните граждани ситуацията е още по-специфична, защото адресът се използва и като основание за пребиваване в страната. Именно затова е важно регистрацията да бъде премахната своевременно и по правилния ред.

Как можем да проверим какви активни адресни регистрации има в имота?

В много случаи собствениците дори не подозират колко лица продължават да фигурират на техния адрес. Често след смяна на наематели, продажба на имот или дългогодишно ползване от други хора в регистрите остават активни адресни регистрации, за които собственикът научава едва при административна справка или получаване на чужда кореспонденция.

Най-сигурният начин да се провери какви лица са регистрирани по постоянен или настоящ адрес е чрез посещение в съответната община или районна администрация по местонахождение на имота. Справките обикновено се извършват в отдел „Гражданска регистрация“ или ЕСГРАОН. Собственикът трябва да представи документ за собственост, най-често нотариален акт, както и лична карта за удостоверяване на самоличността си. След проверката администрацията предоставя информация за лицата, които фигурират като регистрирани на адреса.

При имоти, които се намират в по-малки населени места, подобна справка често може да бъде направена и чрез кмета на кметството, което улеснява собствениците и спестява допълнително посещение до общинския център.

Все повече общини предлагат и електронни административни услуги, чрез които може да бъде заявено удостоверение за регистрирани лица на даден адрес. За използването на тези услуги обикновено е необходим квалифициран електронен подпис, а достъпът се осъществява през официалния портал на съответната община.

Проверката на активните адресни регистрации е добра първа стъпка, защото дава ясна представа дали в имота все още фигурират бивши наематели, роднини или други лица, които вече не живеят там.

Как започва процедурата при български граждани?

Първата стъпка е посещение в общината или районното кметство по местонахождение на имота. Там собственикът подава заявление за заличаване на адресна регистрация на лице, което вече не пребивава в жилището.

В заявлението се описват данните на лицето и обстоятелството, че то не живее на адреса. Към искането обикновено се прилага нотариален акт и/или друг документ за собственост, както и лична карта на собственика.

Когато става въпрос за бивш наемател, е добре собственикът да разполага и с документи, които показват, че наемното отношение е приключило. Освен прекратен договор или предизвестие за напускане, силно препоръчително е да има и писмено споразумение за прекратяване на договора. Подобен документ дава допълнителна сигурност на собственика, защото ясно удостоверява, че и двете страни са приели прекратяването на наема и имотът е бил освободен. Това често улеснява административната проверка и служи като убедително доказателство пред общината.

Какво се случва след подаването на документите?

След като заявлението бъде входирано, общината започва административна проверка. Кметът назначава комисия, която трябва да установи дали лицето действително живее на адреса.

Проверката обикновено включва посещение на място, разговори със съседи или домоуправител и събиране на информация дали човекът реално пребивава в имота. След приключване на проверката се изготвя протокол, въз основа на който се взема решение за заличаване на регистрацията.

Ако се установи, че лицето не живее там, кметът издава заповед за премахване на адресната регистрация. След това информацията се отразява в системата на ГРАО и адресът се заличава официално.

Какво трябва да знаят собствениците за постоянния и настоящия адрес?

Много хора не правят разлика между постоянен и настоящ адрес, а това е важно при подобни процедури.

Настоящият адрес е мястото, на което човек реално живее към дадения момент. Постоянният адрес е този, който фигурира в личната карта и се използва за официална кореспонденция.

Когато регистрацията бъде премахната, настоящият адрес се заличава от системата. Ако лицето няма друг постоянен адрес, общината може служебно да го прехвърли към административен адрес, докато бъде заявен нов.

За собственика най-важното е, че неговият имот вече няма да фигурира като адрес на съответното лице.

Каква е процедурата при чуждестранни граждани?

При чужденците процедурата е сходна, но има една много съществена особеност. Освен регистрация в общината, те често имат и регистрация в системата на Дирекция „Миграция“ към МВР.

Това означава, че само премахване на адреса от общината не е достатъчно. Ако не бъде уведомена и миграционната служба, чужденецът може да продължи да използва стария адрес при административни процедури и подновяване на документи.

Какво трябва да направи собственикът при чужденец?

След подаване на заявление в общината собственикът трябва да посети и съответното звено на Дирекция „Миграция“. Там се подава писмено уведомление, че лицето вече не живее в имота и че предоставеното съгласие за използване на адреса се оттегля.

В уведомлението обикновено се посочват имената на чужденеца, номер на паспорт или личен номер на чужденец (ЛНЧ), както и датата на прекратяване на наемното отношение.

Добре е към документите да се приложат копие от нотариален акт, прекратен договор за наем и писмено споразумение за прекратяване на договора, ако такова е подписано. Именно този документ често дава най-ясно доказателство, че чужденецът вече няма основание да използва адреса.

Защо уведомяването на МВР е толкова важно?

Когато чуждестранен гражданин получава право на пребиваване в България, наличието на реален адрес е едно от основните условия. Ако собственикът официално заяви, че адресът вече не може да бъде използван, това се отразява в системата на МВР.

При следваща проверка или подновяване на документи чужденецът ще трябва да представи нов договор за наем и нов адрес за пребиваване. Ако не го направи, това може да доведе до административни последици, свързани с престоя му в страната.

Има ли разлика между граждани на ЕС и граждани на държави извън ЕС?

Да, има определени различия. Гражданите на Европейския съюз се ползват с по-свободен режим на пребиваване, но и при тях съществува изискване да разполагат с реален адрес.

При гражданите на държави извън Европейския съюз контролът е значително по-строг. Адресът е част от условията за законно пребиваване и липсата му може да повлияе върху издаденото разрешение за престой.

Как собствениците могат да се предпазят още при отдаване на имота?

Много проблеми могат да бъдат избегнати още при подписването на договора за наем. Добра практика е в договора изрично да се уреди какво се случва с адресната регистрация след прекратяване на наема.

Още по-важно е при освобождаване на жилището да се подпише писмено споразумение за прекратяване на договора и предаване на имота. Така собственикът разполага с ясен документ, който доказва кога е приключило ползването на жилището.

Това е особено полезно при бъдещи административни процедури, защото значително улеснява доказването пред общината и пред МВР.

Заключение

Процедурата по заличаване/премахване на чужда адресна регистрация от личен имот изисква търпение и правилна последователност, но в повечето случаи може да бъде извършена без излишни усложнения. Най-важното е собственикът да реагира навреме, да подаде необходимите документи и да разполага с доказателства за прекратяване на отношенията с лицето, което е било регистрирано на адреса.

При българските граждани основната роля има общината, докато при чужденците задължително трябва да бъде уведомена и Дирекция „Миграция“. Когато всички стъпки бъдат изпълнени правилно, адресът на имота се изчиства официално от регистрите и собственикът може да бъде спокоен, че жилището му повече няма да фигурира като адрес на лица, които не живеят там.

Статията е изготвена със съдействието на юрк. Калина Тодорова, юридически отдел на “Титан Пропъртис България”.